Живеех си добре и без да знам буквички и думички, които ми оплитат езика. И без това имам тлудности с плоизнасянето на буквата „Р“, но мама лазбила за какво й говоля.

Новото дваесе е, че майка ми иска да науча азбуката. Явно по нейно време, като са били на 4 години, децата са четяли на закуска прегледа на печата – „Работническо дело“ с юфка. Аз пък си мислех, че на 4 заниманията и ангажиментите ми се свеждат до това да не си пъхам разни неща в устата, да не ям пясък и глухарчета, да не превъртам програмния ключ на пералнята (това два пъти го пробвах, вече сме с трета пералня) и да полагам системни и упорити усилия да се науча да ям с вилица, без да си я завирам в окото, ухото, в косата или да я размахвам като магическа пръчка.

Но не би! Явно в днешно време детството е по-кратко и свършва на 4. Имам ангажименти и домашни задачи, вече ставам мъж. Вече ми се връчва метлата, с която засега само замазвам, но мама казва, че надобрявам. На излизане от вкъщи нося на майка ми ключовете от колата и плика с боклука. Сутрин майка ми ме кара да си оправям леглото, вечер дяа си прибирам играчките в арт-архитектурна инсталация по избор (на куп, артистичен хаос или като протест срещу гравитацията като сложа най-големите върху най-малките). Вечер с майка ми учим буквички от забуката, засега съм научил три – БРА (още сме на заглавието на БРАтя Грим и техните приказки). Имам и други домашни задачи, но няма да ги описвам, че само от това вече се чувствам „умойен“.

В детската градина нищо ново. Вече не съм с Вяра, сериозната ни връзка от една година приключи, когато Вяра наплю един приятел на майка ми. Иначе имам интересни приятели в детската – братята Тервел, Кубрат и Иван (последния не знам как не се е вписал в класацията с прабългарските имена). Оня ден майката на един приятел от моята група, докато му обличаше якето, го пита: „Как мина деня ти?“ и аз му завидях, че майка ми не ме пита такива сложни, възрастни въпроси. Иначе имах веднага готов отговор: „Славнително добле, плиемливо мина. Акциите на борсата не се вдигнаха, но за сметка на това успях да плодам нелегулиланата земя в Симитли на едни стлоители.“ Може да сме само на 4, но ето, майките ни се отнасят към нас като към големи мъже.

Днес е първото ми официално засрамване, публичният хюмилиейшън със стихчета, песнички и танц. Подозирам как в следващите две години това ще ми се случва периодично. Казаха на майка ми да ме облече с черен панталон и бяла блуза, майка ми каза, че не ми отивало да бъда сервитьор и имала други идеи.

Цяла вечер снощи с едни приятелки на майка ми учихме стихотворението, с което започва моята стихоплетна детска кариера. В червено задраскано е оригиналът, който аз ремиксирам както си знам и както си мога.

Катеричке дивичка живишка

весела , игривичка, игливишка

яж, но виж в небето яш виш ебето

вие се орлето вие самолета

Ей ме на.