Отново на мойе

Вашият коментар

Независимо, че майка ми си върза езика на фльонга в опити да ме научи да казвам „р“, това още не ми се удава. Вероятно при последния титаничен сблъсък между мен (Ben10) и Спайдърмен, цицината на челото ми е притиснала точно тази част, която отговаря за „р“-то.

Това е маловажно така или иначе. Особено, когато все пак ме разбират, когато казвам, че обичам да ходя на „мойе“ и ме връщат там периодично. (В истинския живот не мога да кажа „периодично“!)

За разлика от миналата година, това лято, окрилен от силата на Спайдърмен, Ben10, Батман и други мои приятели, които майка ми не може да запомни, влязох сам във водата, където намерих нови приятели. Медузите и щипалките. Научих се как да хващам медуза, без да се опаря. Опитите да се сближа с щипалките завършиха болезнено.

Вече всички хора, които срещам, са „менчета“, „брато“ и „пичове“. Това очевидно много забавлява майка ми и нейните приятели.

Моите искрени адмирации за приятелят ми Алекс, който скача във водата сам и върху дъска. Опитът ми да се кача на бодиборд завърши с мен, заорал в пясъка на дъното и много изгълтана вода, която изкарах с лекота после – нададох най-животинския рев, който някой е чувал на Корал.

Някой ден майка ми ще съжалява за това, че лъсвам в цялата си голота в интернет, но дотогава аз пък се надявам да излизам от студената вода с гордост дори и гол.

Summer punx facelift

Вашият коментар

В последните метри от състезанието по подстригване на дете с препятствия, публиката напрегнато се надига на крака, готова да аплодира положените епични усилия, сравними единствено с хвърлянето на гюле от нажежена стомана от еднорък състезател с патерица, по-запалените фенове екзалтирано отброяват последни секунди до изключване на машинката:
и 3…и 2…
и ААААПЧИХ !
Детето киха и пънкарският му гребен получава хавайска вълна отдясно.
Fail. Facepalm.
(качеството на снимката е резултат от кихането върху обектива, шмъ прощавате)

Катеричка живич…дивичка

Вашият коментар

Живеех си добре и без да знам буквички и думички, които ми оплитат езика. И без това имам тлудности с плоизнасянето на буквата „Р“, но мама лазбила за какво й говоля.

Новото дваесе е, че майка ми иска да науча азбуката. Явно по нейно време, като са били на 4 години, децата са четяли на закуска прегледа на печата – „Работническо дело“ с юфка. Аз пък си мислех, че на 4 заниманията и ангажиментите ми се свеждат до това да не си пъхам разни неща в устата, да не ям пясък и глухарчета, да не превъртам програмния ключ на пералнята (това два пъти го пробвах, вече сме с трета пералня) и да полагам системни и упорити усилия да се науча да ям с вилица, без да си я завирам в окото, ухото, в косата или да я размахвам като магическа пръчка.

Но не би! Явно в днешно време детството е по-кратко и свършва на 4. Имам ангажименти и домашни задачи, вече ставам мъж. Вече ми се връчва метлата, с която засега само замазвам, но мама казва, че надобрявам. На излизане от вкъщи нося на майка ми ключовете от колата и плика с боклука. Сутрин майка ми ме кара да си оправям леглото, вечер дяа си прибирам играчките в арт-архитектурна инсталация по избор (на куп, артистичен хаос или като протест срещу гравитацията като сложа най-големите върху най-малките). Вечер с майка ми учим буквички от забуката, засега съм научил три – БРА (още сме на заглавието на БРАтя Грим и техните приказки). Имам и други домашни задачи, но няма да ги описвам, че само от това вече се чувствам „умойен“.

В детската градина нищо ново. Вече не съм с Вяра, сериозната ни връзка от една година приключи, когато Вяра наплю един приятел на майка ми. Иначе имам интересни приятели в детската – братята Тервел, Кубрат и Иван (последния не знам как не се е вписал в класацията с прабългарските имена). Оня ден майката на един приятел от моята група, докато му обличаше якето, го пита: „Как мина деня ти?“ и аз му завидях, че майка ми не ме пита такива сложни, възрастни въпроси. Иначе имах веднага готов отговор: „Славнително добле, плиемливо мина. Акциите на борсата не се вдигнаха, но за сметка на това успях да плодам нелегулиланата земя в Симитли на едни стлоители.“ Може да сме само на 4, но ето, майките ни се отнасят към нас като към големи мъже.

Днес е първото ми официално засрамване, публичният хюмилиейшън със стихчета, песнички и танц. Подозирам как в следващите две години това ще ми се случва периодично. Казаха на майка ми да ме облече с черен панталон и бяла блуза, майка ми каза, че не ми отивало да бъда сервитьор и имала други идеи.

Цяла вечер снощи с едни приятелки на майка ми учихме стихотворението, с което започва моята стихоплетна детска кариера. В червено задраскано е оригиналът, който аз ремиксирам както си знам и както си мога.

Катеричке дивичка живишка

весела , игривичка, игливишка

яж, но виж в небето яш виш ебето

вие се орлето вие самолета

Ей ме на.

Вечерен батъл с мама

Вашият коментар

Много обичам вечерните батъли с мама. Имам арсенал от възглавници, одеала и анцуг, които размятаме из въздуха. Напоследък и един приятел на мама се включва в батъла и преди лягане настава истински домашен кеч двубой. Още се уча да казвам „като“ вместо „поко“, „благодаря“ вместо „губида“, „бускужа“ е „госпожа“ и други такива, но да не съм се родил оратор, алооо! Днес за първи път видях истински мотор на живо, а момчетата около мен видяха как, като запалиха мотора, с един скок трупешката взех 3 метра наведнъж назад. Ще ме качват на мотор като стане топло, юху! Не знам откога не съм писал тука, но той, живота си върви… Мога да се обличам сам, да се обувам сам, онзи ден ме научиха и да се къпя сам, само че още никой не може да ме откаже да си играя с пишката непрекъснато. Аз просто не знам големите батковци как са успели да се откажат от това! С други думи и накратко – с всеки изминал ден ставам все по-готин и най-готин и така просто не знам къде ще му излезе края. Мама каза, че почва да се оглежда за картечно оръжие, явно съм щял да преваря с влаченето на пачи вкъщи.

Ето ме и мен, с мама, малко преди да започне поредната батална вечер:)

This slideshow requires JavaScript.

Косата ще те освободи

Вашият коментар

Нямам сега други снимки от епичната битка между майка ми и баба ми. Баба знае универсалната прическа – купата за салата на главата и с шивашките ножици се прави обиколка по канта. Мама знае все такива прически, дето после я викат на разговор в детската градина и я съветват да остави избора каква музика ще слушам на мен.

Аз пък се харесвам така и трийсе пъти казах на огледалото, че съм красив. Мерси.

Вляво: Две седмици при баба и сръчните ръце на баба с ножицата. Вдясно: О, има надежда за мен след фризьора!

Вляво: Две седмици при баба и сръчните ръце на баба с ножицата. Вдясно: Здрастииии!

Загубени в превода

има 1 коментар

– „Амътътътъдадайододоту.“

– Моля?

– „Ищииииии!“

– Мамо, не те разбирам какво ми плещиш. Говори на човешки!

– „Киде си, Мачоооо? Моккейн?“

Майка ми не ме разбира. Никой не ме разбира. Аз страдам. Аз съм един неразбран Максим. Говоря им, обяснявам им, те се пулят и ми плещят нещо неразбираемо. Може да съм умен, супер готин, красив, добродушен и страшно вървежен с жените, но не ме разбират големите хора. Ей така стават Емо-тата. Аз съм един Емо ин трейнинг.

„Макшим дже гонини“ повече от ясно казва, че съм на две години. Като кажа „киде е Мачо е Моккейн?“, искам да си гледам любимото филмче Колите с Матю и Маккуин. К’во му е сложното? Обичам да ям апълка и Мечо. Мечо съм го виждал по кръстовищата и си го взимах сам от щанда, преди да го качат два рафта по-нагоре. След една година ше ме видите вие с ваш’те два рафта! От любимите ми играчки най-обичам игай си чучона и купита. Уча майка ми от няколко месеца да спре да им казва телефон и компютър, но тя е твърдоглава.

Иначе дните ми минават еднообразно напоследък. Бях малко боуен и затова майка ми ми правеше всяка сутрин фреш от пикал. После ме облича, аз сам си обувам обушките и отивам на гадина. На гадина е много яко, има пизалка и колата.

На гадина имам много хубави приятелки. Ели беше мис Октомври, чакаше ме на пейката пред шкафчето и ме водеше за ръка при другите деца. После не знам какво стана, само помня, че един ден с Денис се сбихме…в интерес на истината е да си остане мистерия кой започна, но факт е, че всичко стана заради Ели. Денис ходи няколко дни с одрана буза, но пък на мен някак си ми изстинаха чувствата към Ели… Преди две седмици запознах майка с мис Ноември – Яа (също позната като Вяра), която отново е със светла коса, този път още по-руса и също като Ели ме чака на пейката. Тя е по-куул, поздрави майка като се запознахме. Може сега това да ви се струва маловажно, но аз държа приятелките ми да се отнасят с уважение към майка ми. С Яа не сме се виждали от десетина дни, защото съм боуен и си бях къщи.

Опитвам се и аз да съм възпитан. Нали знаете, като ми дадат млечен кушад, казвам миси или губида. Едното е на френски, другото на български. Обидай май е заповядай. Ето сега например си натъпках цели две блокчета кушад и едно пиченци пикал и си украсих муцуната, а майка ми подаде къпишка.

Вечер, като  се прибера от гадина, вечеряме с мама – аз на барплота, тя на масата с белите столове. Аз не харесвам чисто белите неща и винаги искам да им добавя цвят. Естетът в мен казва, че размазано кафяво шоколадово петно на белите столове на майка ще им придаде живот. Обожавам еклектиката в цветовете и комбинирам успешно червен пастел и син флумастер със светло зелена стена.

После ям нослети и чипи и ми четат пиказка, любимата ми е за Мемо и Дори, които са две иби. На майка приятелката Пате ни я подари. Много е хубава книжката, толкова ми харесва пиказката, че наистина ме кара да бъда буквояд. Така и няма да разберем какво се случва с Мемо на 14 страница.

Забелязвам голяма еуфория напоследък. Дадо Коледа дон’ше колишка! И това е най-важното този месец!

Нека да е лято

Вашият коментар

Миналата година пропуснах ходенето на море, но с тази наваксах якооооо


This slideshow requires JavaScript.

Older Entries

%d bloggers like this: