Ето ме и мен, с мама, малко преди да започне поредната батална вечер:)

Аз пък се харесвам така и трийсе пъти казах на огледалото, че съм красив. Мерси.

Вляво: Две седмици при баба и сръчните ръце на баба с ножицата. Вдясно: Здрастииии!

- „Амътътътъдадайододоту.“

- Моля?

- „Ищииииии!“

- Мамо, не те разбирам какво ми плещиш. Говори на човешки!

- „Киде си, Мачоооо? Моккейн?“

Майка ми не ме разбира. Никой не ме разбира. Аз страдам. Аз съм един неразбран Максим. Говоря им, обяснявам им, те се пулят и ми плещят нещо неразбираемо. Може да съм умен, супер готин, красив, добродушен и страшно вървежен с жените, но не ме разбират големите хора. Ей така стават Емо-тата. Аз съм един Емо ин трейнинг.

„Макшим дже гонини“ повече от ясно казва, че съм на две години. Като кажа „киде е Мачо е Моккейн?“, искам да си гледам любимото филмче Колите с Матю и Маккуин. К’во му е сложното? Обичам да ям апълка и Мечо. Мечо съм го виждал по кръстовищата и си го взимах сам от щанда, преди да го качат два рафта по-нагоре. След една година ше ме видите вие с ваш’те два рафта! От любимите ми играчки най-обичам игай си чучона и купита. Уча майка ми от няколко месеца да спре да им казва телефон и компютър, но тя е твърдоглава.

Иначе дните ми минават еднообразно напоследък. Бях малко боуен и затова майка ми ми правеше всяка сутрин фреш от пикал. После ме облича, аз сам си обувам обушките и отивам на гадина. На гадина е много яко, има пизалка и колата.

На гадина имам много хубави приятелки. Ели беше мис Октомври, чакаше ме на пейката пред шкафчето и ме водеше за ръка при другите деца. После не знам какво стана, само помня, че един ден с Денис се сбихме…в интерес на истината е да си остане мистерия кой започна, но факт е, че всичко стана заради Ели. Денис ходи няколко дни с одрана буза, но пък на мен някак си ми изстинаха чувствата към Ели… Преди две седмици запознах майка с мис Ноември – Яа (също позната като Вяра), която отново е със светла коса, този път още по-руса и също като Ели ме чака на пейката. Тя е по-куул, поздрави майка като се запознахме. Може сега това да ви се струва маловажно, но аз държа приятелките ми да се отнасят с уважение към майка ми. С Яа не сме се виждали от десетина дни, защото съм боуен и си бях къщи.

Опитвам се и аз да съм възпитан. Нали знаете, като ми дадат млечен кушад, казвам миси или губида. Едното е на френски, другото на български. Обидай май е заповядай. Ето сега например си натъпках цели две блокчета кушад и едно пиченци пикал и си украсих муцуната, а майка ми подаде къпишка.

Вечер, като  се прибера от гадина, вечеряме с мама – аз на барплота, тя на масата с белите столове. Аз не харесвам чисто белите неща и винаги искам да им добавя цвят. Естетът в мен казва, че размазано кафяво шоколадово петно на белите столове на майка ще им придаде живот. Обожавам еклектиката в цветовете и комбинирам успешно червен пастел и син флумастер със светло зелена стена.

После ям нослети и чипи и ми четат пиказка, любимата ми е за Мемо и Дори, които са две иби. На майка приятелката Пате ни я подари. Много е хубава книжката, толкова ми харесва пиказката, че наистина ме кара да бъда буквояд. Така и няма да разберем какво се случва с Мемо на 14 страница.

Забелязвам голяма еуфория напоследък. Дадо Коледа дон’ше колишка! И това е най-важното този месец!

Click to view slideshow.

Тук съм с Жорко с болния мозък. Мария и Цанка имат две кученца – Хари, „Кученцето е перфектно! Много е добро“ и Жорко, „мозъка му болен“. На Жорко наистина мозъка му е болен, страх го е от вятъра.

Към първата ми дума („бейби“),  можем да добавим вече и „вкусно“ и най-новото попълнение: „ръкавица“. Знам и какво да правя, когато майка каже „айде бох“ (бох, не бокс, макар че и второто е същото и го разбирам). Треньорката на майка и състезателите обещаха след 7 години и аз да тренирам „бох“ там.

Очите ми вече абсолютно са приели същия цвят като на едната майка, за радост на другата съм копие и на характера й. Много ни е интересно и на двамата какво ще правим в пубертета (моя).

Обичам да помагам вкъщи и вече знам как се зарежда пералнята и чистите дрехи после къде отиват. Знам и куку какво е, но продължавам да предпочитам памперса. Както и преди си хапвам добре и тежа около петнайсетина килца. Казват, че съм детенце като слънце, защото като ми кажат „лека нощ“ в 22:00 часа, аз сам си лягам в леглото, завивам се на една страна, заспивам за около 3 минути и спя непробудно до 9 сутринта.

Наскоро майките преживяха джендър-шок. Обуха ми първите слипове (минават на нова тактика с памперса, понеже са закъснели с няколко месеца и вече не съм толкова лесен да ме учат да ходя в кукуто) и едната майка пита другата:

- А пишката накъде се слага в слиповете?

Другата помисли, извъртя очи нагоре и повдигна рамене:

- Нагоре се слага.

- Е как нагоре! Нали ще си напишка корема?!

Другата майка предложи да се обадят на кръстника ми. Сергей, все едно за времето си говореха, спокойно каза: „Напред и нагоре се слага“. Нямало да си напишкам корема. Иначе като порастна, щяла да ми бъде крива на една страна. Майките казаха, че някой ден ще съм му благодарен за този съвет.

И ето! Под елхата имаше някакви пакети за майките ми, със скучни неща за възрастни, които не стават за дъвчене, не дрънкат и не светят, но до тях имаше няколко пакета за мен, мен, мен! Едно много интересно влакче, което заема част от хола и вози един слон и една овца и издава малко стряскащ звук; една хавлиена кърпа а-ла за баня и а-ла за море с някакво животно на качулката, ще го преживея някак си; голяяяям пластмасов телефон, който говори с гласа на леля ми Вили и казва „Чау, чаууу“, който вече успях да загубя някъде (не спират да ме влачат непрекъснато по разни гостита, сбирки и социуми); едно камионче с връв и дървени блокчета, да си ги возя някъде и да си строя …неща. Останалото, което получих, го изядох или счупих. Майките не се караха, нали имало още Коледи, ще наваксам.

Най-важното е, че доразвих и вроденото си най-силно качество: любопитството и го комбинирах с обувките в шкафа на едно гости, на което ме заведоха. Пробвах каквито обуща намерих и каквото успях да отмъкна под зоркия майчин поглед.

Това не успях да го обуя. То се карало, не се обувало.

Та-дааааа!

Давай пантофитееее!

Бабо, наистина не съм гладен вече!…

I’m so totally cool!

Зная, че мама заминава за малко и скоро ще я видя, но все пак…

На 4 април проходих сам, баба каза, че съм се пуснал от пералнята и съм се затичал към телевизора. Сигурно са давали реклами по това време.

Всичко ям вече, даже ядки. От известно време откривам гласа си и се чудя защо майките ми викат да не пискам, а един, който ме имитира, го даваха даже по телевизията и стигна чак до Москва с тоя глас…

Разбрах, че телефона не е за дъвчене, а да си го държиш отстрани на главата и да викаш: „Ауо, ауо.“ Баба ми продължава да ми говори на „мама“, в резултат от което се обърках и викам на майките „бабо“. Чакат ме да проговоря, но знам, че тогава ще искат да комуникират с мен, а аз съм зает сега да откривам границите на търпенето на майка ми, с която прекарвам повече време през деня, като правя много и разнообразни бели.

Всичко обичам да ям и в квартала на баба ми казват „Пухчо“ и „Кюфте“. Не знам какво е „пухчо“, но кюфтета много обичам, значи е нещо хубаво. Откраднах на майка една бира и много ми хареса на вкус. Баба каза, че няма лошо, стига да не пия на закуска. Шегичка. Наскоро открих какво много, много обичам да ям. Лимон. Докато се опитват да ми набутат някакво мляко с ориз, а напористо искам да ям лимон.

Safety First. Вкъщи е осеяно с интересни и забавни ръбове, ъгълчета и чупки. Все места, в които настървено се опитвам да се фрасна, но не успявам именно заради ей такива приставки.

Safety First

Good lookin’. Майките имат всякакви приспособления да ми привеждат косата в приличен вид. А и не върви, някак си, с две майки, да приличам на хаймана, нищо че цяло лято експериментираха с главата ми.

Да тичам най-обичам. Имам домашен тренажор за Формула 1, с който, като се засиля, или паркирам в пералнята, или в глезените на някоя от майките. Подходящ е и за мачкане на кабели.

Може да прилича на помощно средство за смяна на памперс, но не би! Това са трите неща, които ми помогнаха да разбера за какво са зъбите.

Дистанционно за дъвчене. След като разбрах за какво са зъбите, изядох три телефона на майките, един гребен, опаковката на лосиона за тяло и най-накрая намерих покой – дистанционно за дъвчене! Майките махнаха батериите и получих за рождения си ден чисто ново дистанционно с вкусни и удобни меки гумени бутончета. Подходящо е и за агресивно хвърляне от високо за създаване на шум и вдигане на кръвно на съседи от долния етаж.

Censored. (баба ми дава да си играя с него, майките искат да седя гол на него, още не съм много сигурен за какво се използва)

Моят личен домашен ресторант. Предлага уютно сепаре, меки възглавници, добра панорамна гледка от високо, сервират разнообразна и топла вкусна храна. По желание, пускат и анимационен филм по време на храненето.

First Aid Kit. Досега само веднъж съм вдигал температура, но пък баба ми даваше профилактично Панадол. Бялото сдъвкано нещо е Зима флуор, много вкусни ментови капки за свеж дъх и бели здрави зъби. Не съм съвсем сигурен за какво са другите две неща, но знам, че не болят и някои от тях са вкусни и ми се доспива от тях.

Две от най-омразните ми неща на света, след карфиола! Синьото съдържа физиологичен разтвор (да бе, като че ли от това наименование ще ми стане по-добре!), което ми пръскат в носа, когато има съкровище вътре. Това е свързано с много пискане от моя страна, много бърборене от страна на майките и циментирана позиция да не мърдам. След синьото, идва бялото нещо, с което съкровището излиза навън и обикновено е съпроводено от възклицание от майките: „Лелееееееее!“

Тази снимка символизира три от най-любимите ми неща: да ям, да ям и да си играя с портокали!

Винаги, след като съм прекарал няколко дни при баба, после не искам да заспивам сам в леглото си. Тогава майките ми дават едно от тези бели кръгчета, те са хомеопатични и от тях заспивам като кютук, без значение къде и с кой.

Мобилен! Това е едно от четирите колела на една от количките ми, с която разглеждам София и научавам всеки път името на кмета на града. Другата ми количка е при баба и, макар че и тя е с четири колела, баба се е погрижила и мен, и майките да ни е срам от нея и затова няма да я показвам.

Животът ми се промени, откакто разбрах, че мога да пия Кока-Кола. Само че рядко ми се случва. Обикновено пия сокове от разни цветни нарисувани картинки. Баба ми се опитва да ме научи да пия чай със сламка, но аз не се давам.

А-ха и да проходя! Засега не точно ходя, по-скоро тромаво лупам напред назад, но се държа или за пръста на майките, или за някой шкаф или за опашката на котката. Вече, обаче, съм екипиран да ходя и обмислям в кой парк да бягам сутрин за форма.

Тигърът, с който делим едно легло, макар че аз обичам много да спя с него. Обичам, но повече обичам с едно мече, което баба ми открадна и не иска да ми връща. Тук имаме Тигъра на местопрестълението, как ми е откраднал лигавника.

Сергей. Офисната котка на една от майките. Остана без дом, едната майка я прибра, после другата много й се кара и заплаши, че Сергей ще изхвърчи в полет над кукувиче гнездо. Аз, обаче, много го обичам и благодарение на него и на опашката му, която удължих от дърпане, докато го гонех, вече почти ходя самостоятелно!