Много обичам вечерните батъли с мама. Имам арсенал от възглавници, одеала и анцуг, които размятаме из въздуха. Напоследък и един приятел на мама се включва в батъла и преди лягане настава истински домашен кеч двубой. Още се уча да казвам “като” вместо “поко”, “благодаря” вместо “губида”, “бускужа” е “госпожа” и други такива, но да не съм се родил оратор, алооо! Днес за първи път видях истински мотор на живо, а момчетата около мен видяха как, като запалиха мотора, с един скок трупешката взех 3 метра наведнъж назад. Ще ме качват на мотор като стане топло, юху! Не знам откога не съм писал тука, но той, живота си върви… Мога да се обличам сам, да се обувам сам, онзи ден ме научиха и да се къпя сам, само че още никой не може да ме откаже да си играя с пишката непрекъснато. Аз просто не знам големите батковци как са успели да се откажат от това! С други думи и накратко – с всеки изминал ден ставам все по-готин и най-готин и така просто не знам къде ще му излезе края. Мама каза, че почва да се оглежда за картечно оръжие, явно съм щял да преваря с влаченето на пачи вкъщи.

Ето ме и мен, с мама, малко преди да започне поредната батална вечер:)

This slideshow requires JavaScript.