- “Амътътътъдадайододоту.”

- Моля?

- “Ищииииии!”

- Мамо, не те разбирам какво ми плещиш. Говори на човешки!

- “Киде си, Мачоооо? Моккейн?”

Майка ми не ме разбира. Никой не ме разбира. Аз страдам. Аз съм един неразбран Максим. Говоря им, обяснявам им, те се пулят и ми плещят нещо неразбираемо. Може да съм умен, супер готин, красив, добродушен и страшно вървежен с жените, но не ме разбират големите хора. Ей така стават Емо-тата. Аз съм един Емо ин трейнинг.

“Макшим дже гонини” повече от ясно казва, че съм на две години. Като кажа “киде е Мачо е Моккейн?”, искам да си гледам любимото филмче Колите с Матю и Маккуин. К’во му е сложното? Обичам да ям апълка и Мечо. Мечо съм го виждал по кръстовищата и си го взимах сам от щанда, преди да го качат два рафта по-нагоре. След една година ше ме видите вие с ваш’те два рафта! От любимите ми играчки най-обичам игай си чучона и купита. Уча майка ми от няколко месеца да спре да им казва телефон и компютър, но тя е твърдоглава.

Иначе дните ми минават еднообразно напоследък. Бях малко боуен и затова майка ми ми правеше всяка сутрин фреш от пикал. После ме облича, аз сам си обувам обушките и отивам на гадина. На гадина е много яко, има пизалка и колата.

На гадина имам много хубави приятелки. Ели беше мис Октомври, чакаше ме на пейката пред шкафчето и ме водеше за ръка при другите деца. После не знам какво стана, само помня, че един ден с Денис се сбихме…в интерес на истината е да си остане мистерия кой започна, но факт е, че всичко стана заради Ели. Денис ходи няколко дни с одрана буза, но пък на мен някак си ми изстинаха чувствата към Ели… Преди две седмици запознах майка с мис Ноември – Яа (също позната като Вяра), която отново е със светла коса, този път още по-руса и също като Ели ме чака на пейката. Тя е по-куул, поздрави майка като се запознахме. Може сега това да ви се струва маловажно, но аз държа приятелките ми да се отнасят с уважение към майка ми. С Яа не сме се виждали от десетина дни, защото съм боуен и си бях къщи.

Опитвам се и аз да съм възпитан. Нали знаете, като ми дадат млечен кушад, казвам миси или губида. Едното е на френски, другото на български. Обидай май е заповядай. Ето сега например си натъпках цели две блокчета кушад и едно пиченци пикал и си украсих муцуната, а майка ми подаде къпишка.

Вечер, като  се прибера от гадина, вечеряме с мама – аз на барплота, тя на масата с белите столове. Аз не харесвам чисто белите неща и винаги искам да им добавя цвят. Естетът в мен казва, че размазано кафяво шоколадово петно на белите столове на майка ще им придаде живот. Обожавам еклектиката в цветовете и комбинирам успешно червен пастел и син флумастер със светло зелена стена.

После ям нослети и чипи и ми четат пиказка, любимата ми е за Мемо и Дори, които са две иби. На майка приятелката Пате ни я подари. Много е хубава книжката, толкова ми харесва пиказката, че наистина ме кара да бъда буквояд. Така и няма да разберем какво се случва с Мемо на 14 страница.

Забелязвам голяма еуфория напоследък. Дадо Коледа дон’ше колишка! И това е най-важното този месец!