Докато аз раста с дни и ставам все по-готин, разумен и искан за почасово гледане, майките се виждат в чудо понякога. Още не говоря много смислено, но преди две седмици казах “вкусно”, само като видях спагетите, които Криса готвеше. Комуникацията с майките и изобщо околните много се промени, защото вече мога да се изразявам и те разбират какво искам и какво не. Например, едната майка предложи да ходим до Общината онзи ден за някакви документи, а аз просто отсякох: “Не”. Тя пак попита искам ли да ходим и аз пак поклатих глава и казах “Мне.”

Тук съм с Жорко с болния мозък. Мария и Цанка имат две кученца – Хари, “Кученцето е перфектно! Много е добро” и Жорко, “мозъка му болен”. На Жорко наистина мозъка му е болен, страх го е от вятъра.

Към първата ми дума (“бейби”),  можем да добавим вече и “вкусно” и най-новото попълнение: “ръкавица”. Знам и какво да правя, когато майка каже “айде бох” (бох, не бокс, макар че и второто е същото и го разбирам). Треньорката на майка и състезателите обещаха след 7 години и аз да тренирам “бох” там.

Очите ми вече абсолютно са приели същия цвят като на едната майка, за радост на другата съм копие и на характера й. Много ни е интересно и на двамата какво ще правим в пубертета (моя).

Обичам да помагам вкъщи и вече знам как се зарежда пералнята и чистите дрехи после къде отиват. Знам и куку какво е, но продължавам да предпочитам памперса. Както и преди си хапвам добре и тежа около петнайсетина килца. Казват, че съм детенце като слънце, защото като ми кажат “лека нощ” в 22:00 часа, аз сам си лягам в леглото, завивам се на една страна, заспивам за около 3 минути и спя непробудно до 9 сутринта.

Наскоро майките преживяха джендър-шок. Обуха ми първите слипове (минават на нова тактика с памперса, понеже са закъснели с няколко месеца и вече не съм толкова лесен да ме учат да ходя в кукуто) и едната майка пита другата:

- А пишката накъде се слага в слиповете?

Другата помисли, извъртя очи нагоре и повдигна рамене:

- Нагоре се слага.

- Е как нагоре! Нали ще си напишка корема?!

Другата майка предложи да се обадят на кръстника ми. Сергей, все едно за времето си говореха, спокойно каза: “Напред и нагоре се слага”. Нямало да си напишкам корема. Иначе като порастна, щяла да ми бъде крива на една страна. Майките казаха, че някой ден ще съм му благодарен за този съвет.