Майка ми е много разпиляна и заета напоследък, което води до ниглежирането на моя онлайн дневник.

На 4 април проходих сам, баба каза, че съм се пуснал от пералнята и съм се затичал към телевизора. Сигурно са давали реклами по това време.

Всичко ям вече, даже ядки. От известно време откривам гласа си и се чудя защо майките ми викат да не пискам, а един, който ме имитира, го даваха даже по телевизията и стигна чак до Москва с тоя глас…

Разбрах, че телефона не е за дъвчене, а да си го държиш отстрани на главата и да викаш: “Ауо, ауо.” Баба ми продължава да ми говори на “мама”, в резултат от което се обърках и викам на майките “бабо”. Чакат ме да проговоря, но знам, че тогава ще искат да комуникират с мен, а аз съм зает сега да откривам границите на търпенето на майка ми, с която прекарвам повече време през деня, като правя много и разнообразни бели.

Всичко обичам да ям и в квартала на баба ми казват “Пухчо” и “Кюфте”. Не знам какво е “пухчо”, но кюфтета много обичам, значи е нещо хубаво. Откраднах на майка една бира и много ми хареса на вкус. Баба каза, че няма лошо, стига да не пия на закуска. Шегичка. Наскоро открих какво много, много обичам да ям. Лимон. Докато се опитват да ми набутат някакво мляко с ориз, а напористо искам да ям лимон.