Без думи

Аз просто си раста…

Бабо, наистина не съм гладен вече!…

I’m so totally cool!

Зная, че мама заминава за малко и скоро ще я видя, но все пак…

Вече съм момче

Майка ми е много разпиляна и заета напоследък, което води до ниглежирането на моя онлайн дневник.

На 4 април проходих сам, баба каза, че съм се пуснал от пералнята и съм се затичал към телевизора. Сигурно са давали реклами по това време.

Всичко ям вече, даже ядки. От известно време откривам гласа си и се чудя защо майките ми викат да не пискам, а един, който ме имитира, го даваха даже по телевизията и стигна чак до Москва с тоя глас…

Разбрах, че телефона не е за дъвчене, а да си го държиш отстрани на главата и да викаш: „Ауо, ауо.“ Баба ми продължава да ми говори на „мама“, в резултат от което се обърках и викам на майките „бабо“. Чакат ме да проговоря, но знам, че тогава ще искат да комуникират с мен, а аз съм зает сега да откривам границите на търпенето на майка ми, с която прекарвам повече време през деня, като правя много и разнообразни бели.

Всичко обичам да ям и в квартала на баба ми казват „Пухчо“ и „Кюфте“. Не знам какво е „пухчо“, но кюфтета много обичам, значи е нещо хубаво. Откраднах на майка една бира и много ми хареса на вкус. Баба каза, че няма лошо, стига да не пия на закуска. Шегичка. Наскоро открих какво много, много обичам да ям. Лимон. Докато се опитват да ми набутат някакво мляко с ориз, а напористо искам да ям лимон.

Моите такъми

Може да съм малък, но вече съм куул. По пример на Петя, и аз да споделя своите такъми. На бас, че повечето от вас нямат като моите.

Safety First. Вкъщи е осеяно с интересни и забавни ръбове, ъгълчета и чупки. Все места, в които настървено се опитвам да се фрасна, но не успявам именно заради ей такива приставки.

Safety First

Good lookin’. Майките имат всякакви приспособления да ми привеждат косата в приличен вид. А и не върви, някак си, с две майки, да приличам на хаймана, нищо че цяло лято експериментираха с главата ми.

Да тичам най-обичам. Имам домашен тренажор за Формула 1, с който, като се засиля, или паркирам в пералнята, или в глезените на някоя от майките. Подходящ е и за мачкане на кабели.

Може да прилича на помощно средство за смяна на памперс, но не би! Това са трите неща, които ми помогнаха да разбера за какво са зъбите.

Дистанционно за дъвчене. След като разбрах за какво са зъбите, изядох три телефона на майките, един гребен, опаковката на лосиона за тяло и най-накрая намерих покой – дистанционно за дъвчене! Майките махнаха батериите и получих за рождения си ден чисто ново дистанционно с вкусни и удобни меки гумени бутончета. Подходящо е и за агресивно хвърляне от високо за създаване на шум и вдигане на кръвно на съседи от долния етаж.

Censored. (баба ми дава да си играя с него, майките искат да седя гол на него, още не съм много сигурен за какво се използва)

Моят личен домашен ресторант. Предлага уютно сепаре, меки възглавници, добра панорамна гледка от високо, сервират разнообразна и топла вкусна храна. По желание, пускат и анимационен филм по време на храненето.

First Aid Kit. Досега само веднъж съм вдигал температура, но пък баба ми даваше профилактично Панадол. Бялото сдъвкано нещо е Зима флуор, много вкусни ментови капки за свеж дъх и бели здрави зъби. Не съм съвсем сигурен за какво са другите две неща, но знам, че не болят и някои от тях са вкусни и ми се доспива от тях.

Две от най-омразните ми неща на света, след карфиола! Синьото съдържа физиологичен разтвор (да бе, като че ли от това наименование ще ми стане по-добре!), което ми пръскат в носа, когато има съкровище вътре. Това е свързано с много пискане от моя страна, много бърборене от страна на майките и циментирана позиция да не мърдам. След синьото, идва бялото нещо, с което съкровището излиза навън и обикновено е съпроводено от възклицание от майките: „Лелееееееее!“

Тази снимка символизира три от най-любимите ми неща: да ям, да ям и да си играя с портокали!

Винаги, след като съм прекарал няколко дни при баба, после не искам да заспивам сам в леглото си. Тогава майките ми дават едно от тези бели кръгчета, те са хомеопатични и от тях заспивам като кютук, без значение къде и с кой.

Мобилен! Това е едно от четирите колела на една от количките ми, с която разглеждам София и научавам всеки път името на кмета на града. Другата ми количка е при баба и, макар че и тя е с четири колела, баба се е погрижила и мен, и майките да ни е срам от нея и затова няма да я показвам.

Животът ми се промени, откакто разбрах, че мога да пия Кока-Кола. Само че рядко ми се случва. Обикновено пия сокове от разни цветни нарисувани картинки. Баба ми се опитва да ме научи да пия чай със сламка, но аз не се давам.

А-ха и да проходя! Засега не точно ходя, по-скоро тромаво лупам напред назад, но се държа или за пръста на майките, или за някой шкаф или за опашката на котката. Вече, обаче, съм екипиран да ходя и обмислям в кой парк да бягам сутрин за форма.

Тигърът, с който делим едно легло, макар че аз обичам много да спя с него. Обичам, но повече обичам с едно мече, което баба ми открадна и не иска да ми връща. Тук имаме Тигъра на местопрестълението, как ми е откраднал лигавника.

Сергей. Офисната котка на една от майките. Остана без дом, едната майка я прибра, после другата много й се кара и заплаши, че Сергей ще изхвърчи в полет над кукувиче гнездо. Аз, обаче, много го обичам и благодарение на него и на опашката му, която удължих от дърпане, докато го гонех, вече почти ходя самостоятелно!

Една моя обичайна, смешна, вечер

Ето как минават вечерите ми.

Почти година еволюция

Въпреки че човечеството еволюирало хиляди и милиони години, аз също съм извървял своите малки стъпки от парче мЯсо към Човек. Извървял е метафора, засега, но полагам големи усилия!

Аз, преди около година, чисто нов, пристигнал на този свят преди около ден:

Половин месец по-късно вече си личи колко бързо еволюирам:

Първото ми излизане навън, макар че едва се виждам, опакован съм като торба с армагани (не че това не е алтернативния псевдоним на памперса ми):

По-долу майките са публикували доказателства за еволюцията ми и превръщането ми в Човек.

Аз, в края на 2008 – едно малко краче, една огромна стъпка за бебешката еволюция:

Това малко краче си има другарче и заедно двамата постигат големи резултати! Ето ме преди и след като разбрах за какво служат двете крачета, освен за дъвчене:

Преди:

След:

Ето ме съвсем наскоро, точно преди новогодишните празници. Изглеждам щастлив, защото вече знам, че шарените топки на зеленото дърво в хола стават и за ядене:

Изживях почти година вече, за да стигна до Баба Лидия, която с лека ръка отрече усилията на майките да ме обличат като Човек и ме курдиса с абсолютното асамбълче, с което съм готов за свободен полет в открития космос:

Отивам да се срамувам в ъгъла. Вече и аз си имам албумче със снимките, които не искам гаджетата ми да виждат.

Заради пералнята

Много съм порастнал, а? Заето ми е ежедневието, затова не пиша често. Ама раста бързо!

Едва ми порастнаха 4 1/2 зъба (два горе, два долу и един напорист да излезе горе), се затичах към пералнята, да повъртя глава с нея и… още не съм свикнал с теглото на собствената си глава, а и това дупе все се вири нагоре (ще трябва да прохождам, видя се то!), и захапах теракотата в кухнята.

Майките вместо да се притекат на първа помощ и да бъдат съпричастни, наклякаха от смях, докато ми вдигаха и без това надутата устна, да видят устата или зъба принесох в жертва.

Няколко часа после ми висеше част от устната, ама…аз си я изядох.

Сменям стила. Отново.

Явно имам заложена план-програма на какво трябва да приличам до края на годината. Появих се с рошав перчем и лизната лимбичка на челото. После майките решиха, че е време да сменя амплоато и ме окастриха като първокласник, да ми отива причьоската на малкото костюмче за първата родителска среща. Слава Богу, тая фаза мина бързо и неусетно преди морето се появих с Punx Not Dead гребен, боядисан специално в розово за рождения ден на кръстницата ми.

Днес едната майка пак изтрещя (от ходене на солариум явно й се е изпекъл мозъкът) и реши да сменям стила. От пънко нема дедне до…скин. На моята възраст, някак си,  не го докарвам до skinhead, а по-скоро до bonehead, но и без това в България май не правят разлика. Важното е, че с достолепие установявам колко ми е правилен черепът! Като се гледам, се радвам, че Fred Perry не правят бебешки дрешки, за да не цъфна и с ризка с бяла якичка, закопчана до горе.

Новата ми bonehead визия

До декември има още време, нищо чудно следващата ми визия да е раста или диско в стил Studio 54.

Паметен ден за всеки месояден!

Подайте луканката, вече имам зъбче!

Моя първи зъб (този вдясно)

P.S. Зъбите на снимката не са мои, на някакво хлапе от Гугъл са. Първо, аз имам само едно засега и, второ, вие да не мислите, че зъбите за една нощ стават ЕЙ такива?!

Най-любимо ми е

Най-любими са ми няколко неща.

Най-обичам да гледам как се върти пералнята. Като ме сложат в паяка (проходилка му казват в магазина), най-обичам да се тресна с него в стъклото на вратата на пералнята. И най-обичам да си въртя главата в посоката на въртене на пералнята.

Голяма радост ми е и да подскачам на паяка и, от много радост,  да си забия носа в кормилото на паяка. И после радостно да се разрева!

Щастлив ме прави да се затичам с всичка сила (накъдето ме заведе паяка) и да отнеса палеца на някоя от майките ми.

И „Планета“ много обичам. Не знам защо не ми дават да гледам и защо все прескачат тоя канал с дистанционното. Тая телевизия е като хранителен магазин за мен, всичките тези какички, а може и да е една, ама да я дават постоянно, толкова много папуши носят…Напълва ми се устата със слюнка просто.

Аз не плача, въпрос на принципи. Като цяло обичам да не се забелязвам, защото отсега се усъвършенствам да съм незабележим агент. Не ми се получава много, защото ми е втръснало всякакви баби, женоря, мъжурища и прочие да почнат да кудкудякат като ме видят, дори и по улицата. Да, знам, че съм готин, да, знам колко са ми малки краченцата, да, знам, че съм голям юнак… Ей, не ме пипай! Не ми щипи бузите, че ще те напишкам!

Но много обичам, ей тъй, за разкош, да ревна без причина. Просто да си порева ей така. Знам, че като порасна, няма да мога да плача, нали съм мъж, затова сега си използвам квотата рев за живота. Много ми е любимо ей така, за няколко минути да си представям, че съм оперен певец и че цяла Ла Скала ми аплодира… После се оказва, че не ми аплодират, а майките заплашват да ме плеснат, ако не спра да квича.

Другото, дето много го обичам, е да докопам някое от дистанционните на масата. Ако не успея да си джасна носа в ръба на масата, както съм се засили с паяка към нея, докопвам се до някое дистанционно и се опитвам да разбера колко дълбоко в гърлото ми се намират сливиците. Най-вкусно е дистанционното на климатика, но най-добре за растящите ми зъби е това на кабелната – има много копчета за чесане на венци.

По принцип не кихам. Така е, защото не съм се разболявал досега (вече 7 месеца, откак съм тук). Но най-вече не кихам, защото си го пазя. Най-любимо ми е да ми напълнят устата с онова оранжевото пюре, от което няма изпиране, и да кихна срещу белия кожен диван в хола. Много го обичам това и най-ми харесва на майка ми физиономията после.

Също така много ми се нрави да ме оставят на дивана в кухнята за 10 секунди (повече не ми трябват), да се преборя с възглавниците, с които са ме заградили и да изчакам майките да се обърнат за секунда, за да се изтърбуша и да си лупна на главата. Ей как го обичам това! Ако не успея или ако майките не се обръщат (вече са станали подозрителни и не се обръщат), най-обичам да се изтъркалям от спалнята им и да тупна по гъз на земята.

Един от най-любимите ми моменти е с мръсна газ да паркирам паяка в някой ръб. Ауууу, направо мед ми капе от сърцето да гледам как всички ръбове на стените започват да стават все по-обли!

По принцип спя, много. Като си легна към 10 и до сутринта до към 10 и нещо не ме закачайте. Но много обичам като ме сложат да легна по гръб и ми заврат биберона в устенцата, най-любимо ми е да се обърна по корем, да застана напречно на леглото, главата да ми опре в дървените решетки на леглото ми и да си подвия поне едната ръка на 328 градуса. А още по-любимо ми е това да го направя в 6 сутринта и с вой на разгонена котка да събудя орталъка. Няма по-любима картинка от това в 6 сутринта да видя майките как се блъскат като сомнамбули в мебелите и със залитане идват към леглото ми.

Най-обичам майките докато чистят в кухнята, аз да съборя свещника с 4 свещи пред телевизора и като чуя, че майките идват насам, аз да отпраша от местопресъплението. И току що пак успях да си доставя малка радост. Докато майка отваряше на доставчика, за да получи поредната играчка, която ще си напъхам в устенцата, аз успях необезпокояван да стигна до масата в хола, да съборя чаените свещи и голямата оранжева свещ (за спомен от комунизма, така каза едната майка на другата, когато я купи) да си я напъхам чак до белите дробове и да я надъвча!

Минавам на твърдо

Растат ми зъби вече втора седмица е кошмар, честно. Половин кошмар за мен, половин за майките ми. Отне ми известно време да разбера корелацията между синьото на майките ми под очите и моите нощни крясъци. Сега залагат кой зъб ще ми излезе пръв, но мисля да ги изненадам. Минавам на твърдо. Писна ми вече от петролни продукти.

Естествено, че мога да плувам! Никой басейн не ми се опира на мене! Морето още не ми е до колене, ама с това темпо (всеки месец качвам поне кило!), скоро и до кръста ще ми бъде!

Когато бях малко парче месо, а легена беше моя океан

Аз съм стара история с водата, дружки сме вече цели 7 месеца.

Упс, видя ми се 'угризението'

И на море ме влачиха, пачите с пачи. Готино е да си единствения мъж с 11 жени… Те си мислят, че съм малък и не разбирам, ама аз разбирааааам, всичко ми е яснооооо, виждал съм го Планетааааа! Не разбрах само защо, за да отидеш на море, където майките+останалите пачи си оставиха черния дроб и няколко кг епидермис, трябваше да ходим на фризьор? За да сме куул в колите по пътя към морето ли?

Четвъртото ми ходене на фризьор

Ама готин станах, а?

С мама, по-хубавата от двете

Готов съм вече, ще покорявам Сърбия.

Дръж се, Сърбиьооооооооооооооооо